БУКЕТ ОТ ПРОЛЕТНИ ПРАЗНИЦИ

Б У К Е Т 

О Т  П Р О Л Е Т Н И  П Р А З Н И Ц И

На 1 април, децата от втора група при ЦДГ „Звънче”, не на шега пресъздадоха едни от най-хубавите пролетни празници – Благовещение, Лазаровден, Цветница и Великден.

„Обичам  българския народ, обичам неговите песни,  приказки, мъдрости, които разкриват богатствата на една неписана история.

Мъката и радостта народът ни е обръщал в песни. Умеел е да разхубавява живота си с много обичаи и празници.

Слушали сме ги от нашите баби, а те от своите и така през вековете са дошли до нас старите мъдрости, дошли са празниците, които се тачат и до днес, защото в тях пулсира душата на българина.”

С тези думи зрителите бяха въведени в магията на пролетните празници, които са свързани с прехода от зимата към пролетта, със събуждането на земята за нов живот. 

Веселите лица на децата, традиционните български носии и цветните костюми ни пренесоха в китните дворове на стопаните, които отварят широко портите, за да посрещнат гостите и празниците.

Първият от тях е Благовещение. Около този ден прелетните птици се завръщат в своите гнезда и за пръв път запяват своите песни.Според народните вярвания, на този ден не се пипат игли, куки, конци, за да се избегне ухапване от змии.Каквото се посее на Благовец, винаги се хваща. Премитат се къщите и дворовете, запалва се събраната смет и се прескачат огньове за здраве.

 Старите хора са вярвали, че през този сезон в природата се събуждат и благоприятните и зловредните сили. Те били убедени, че с помощта на магически символи и танци, могат да омилостивят природата. За това репертоарът на децата е изпълнен с прекрасни народни песни и танци, възпяващи цветята, нивите, ливадите и горите. Закичили главите си със зеленина и цветя, момите лазарки, нагиздени с пъстри лазарски премени обходиха къщите, пеейки за здраве, плодородие, любов и щастие.

 И докато лазарските песни, танци и люлки ни припомниха пъстротата на българския фолклор, дойде Цветница: 

тя е мъничка царица

Златокоса,светлолица.

Сред цветята си живее

И на своя празник светъл

На лаленце се люлее.

В ранно утро,рано пее-

Хайде ставайте дечица

И от клончета върбица

Колелца си изплетете

На дъсчица ги сложете

И в реката ги хвърлете

Туй, що тръгне най-напред,

Носи най-голям късмет.

На когото то се случи,

Ще се радва от сърце,

За Великден ще получи

Най-голямото яйце.

Хвърляйки венчетата от главите си, момичетата пожелаха на всички здраве и благополучие, а със своите танци, момчетата прогониха злите сили и приветстваха пролетта.

Камбанен звън ни възвести, че идва още един празник – Великден.Това е празник на празниците, тържество на тържествата. А за децата – празник свързан с емоции и нетърпение – на когото се падне яйцето - „борак”, ще е силен и здрав през цялата година.

Сред пролетното веселие, запленени от песните и танците, бяхме подканени от децата:

Весели, добри бъдете,

свещ църковна запалете

и на Бога се молете,

за любов, за здраве и живот,

за нас и нашия народ!

Този празник ни показа, че който носи в сърцата си народните празници и традиции - умее да ги цени и пресъздава. Тази ценност носят г-жа Йорданка Бояджиева и г-жа Пенка Колева, които ежедневно   посяват в детските души чувството на гордост, че са българи, че живеят в прекрасна страна, в която се ценят българските обичаи предавани от поколение на поколение за да пребъде нашата държава от векове, за векове.